„Привет от мен, аз съм Ивайло Дончев и съм един от онези хора, които обичат да снимат и може би благодарение на това и още няколко неща съм успял да го превърна в моя начин на живот. Умишлено не казвам работа, професия, кариера и т.н., първо защото не харесвам тези думи, някак си са ми ограничаващи и второ, като погледна пътя си, който съм извървял до тук, то наистина е един доста многопластов процес, затова начин на живот ми пасва по-добре“ :)

Не случайно започваме именно така, защото сякаш има нещо общо между Ивайло и истороята зад създаването на марката Shimoda –  Адреналин и Екстремни приключения – все неща, който придружват и историята на първият ни гост.


„Те ни се довериха“ е името на новата ни рубрика, в която ще ви срещаме с български фотографи, тяхната работа и историите им зад кадър, а името разбира се – продиктувано от техния избор за раница, която да ги придружава в незабравимите им пътешествия.

Как започна всичко с Ивайло? Един работен ден се появи с огромна усмивка в шоурума ни, в търсене на точния модел раница, и толкова увлекателно разказа различни истории от работата си, че мигновено ни зарази с чара и ентусиазма си.

Ивайло Дончев е едно от разпознаваемите лица в българската фотография, който не само се довери на Shimoda, но и искрено обича да споделя професионалния си опит и местата, на които е запечатал вълнуващи моменти. Страстта му към фотографията започва много интересно и постепенно успява да съчетае интереса си към нея с любовта към екстремното. Днес фотографията е неотменна част от живота му, а проектите по които работи го отвеждат на красиви и вълнуващи места.

За старта и за предизвикателствата разказва лично:

„Моята първа среща с фотографията се случи чрез скейтборда и тогавашния ми начин на живот, когато бях просто едно хлапе на 15-16г. В един малък град, откъдето не можеше да видиш или да научиш нещо кой знае какво за това (фотографията). Винаги съм казвал, че съм бил самоук, може би в 80% от времето, но и винаги съм казвал, че имах късмета да срещна моя ментор в тази сфера, който ме напътстваше, и който винаги беше така по- критичен към мен, за което след време разбрах колко много ми е помогнало това.

Но да се върна към скейтборда. Започвайки от тази среда аз виждах фотографията само през тази призма по онова време и за мен тя беше да документирам нашия начин на живот (моя и на приятелите ми) на улицата. В главата си виждах кадри на трикове, на пътуванията ни, портрети на приятелите ми, кадри на местата, на които карахме, най-общо казано заобикалящата ни среда и архитектура и т.н.


Смятам, че в голяма степен именно точно тази ми първа среща с фотографията е белязала пътя ми за по-нататъшното ми развитие така, че да успея да постигна една от големите си цели - да бъда Red Bull фотограф. Никога не съм знаел, какво мислят хората за това или как го виждат, възприемат, но съм забелязал, че у дома (България) главно с това ме свързват, като стане дума за мен и за снимане. Често са ми питали как съм станал такъв или как и те могат да станат такива, но в интерес на истината нямам простичък отговор за това, защото, както казах, процеса е многопластов и мисля, че пътя би бил различен за всеки един човек. Това, което мога да кажа е, че моята движеща сила към тази ми цел не беше просто компанията Red Bull, а хората. Казвам хората, защото както покрай скейта аз израстнах с един от най-добрите скейтъри в България, по онова време, по същия начин исках да продължавам да раста и да се развивам, покрай най-добрите екстремни спортисти в света, както и да уча нови неща от “техния свят и начин на живот”.

В един момент от живота си отделих време да уча и документална фотография, и мисля че точно тогава нещата отидоха в друга посока, или на “друго ниво” ако мога така да се изразя, защото перспективата ми тогава за storytelling-a  коренно се промени. Така комбинирайки всичко, което бях научил сам покрай скейта и всякакви други спортове, и среди, плюс документалистиката, успях да си изградя изцяло мой си стил и визия за това как мога да показвам, преразказвам това, което виждам.


Нещата, които споделям в публичното пространство са много малка част от това, което виждам и снимам, а и са предимно проекти от работата ми като фотограф. Много от другите неща, които снимам ги снимам за себе си, и рядко ги споделям, поради различни причини - някои защото не са готови да бъдат показани на широката публика, други са защото са много лични, трети защото са просто част от продължаващия ми процес на обучение и т.н.


Живеем във време, в което повече от всякога всеки иска да показва какво прави или какво е направил. За мен обаче е по-важно да мога да продължавам да снимам без идеята да го показвам веднага след това, а заради самия процес, което ми позволява и да се потопя по на дълбоко, там където ми е интересно. Също така, ако го погледна от малко по-техническа гледна точка, скоростта с която оперирам и инструментите, които използвам по време на работа, са в пълен контраст, когато снимам за себе си - тогава процеса е много по-бавен, защото опитвам нови неща, експериментирам, спокоен съм, че мога да допускам грешки и т.н. Това е процес, в който продължавам да се уча и който е изключително важен за мен, защото променяйки се като човек, това се отразява на всичко, което правя и ми помага да преоткривам себе си като артист и като стил.“

 

За проектите си Ивайло позлва раници Shimoda Action X 50, когато снима на терен в по-екстремни условия и ShimodaUrban Explore 30 в градска среда

Повече за работата му като фотограф може да разберете на личния му сайт, както и да го последвате в социалните мрежи:

https://www.ivaylodonchev.com/

https://www.instagram.com/ivaylodonchev/

https://www.linkedin.com/in/ivaylo-donchev